Новопубликувани лични пътеписи разкриха расистки и ксенофобски възгледи на Алберт Айнщайн.
Написани между октомври 1922 г. и март 1923 г., дневниците проследяват опита му в Азия и Близкия изток.
В тях той прави безразборни и отрицателни обобщения, например наричайки китайците „работливи, мръсни и тъпи хора“.
Айнщайн по-късно в живота си се застъпва за граждански права в САЩ, наричайки расизма „болест на белите хора“.
Това е първият път, когато дневниците се публикуват като самостоятелен том на английски език.
Публикувани от издателството на Принстънския университет, Пътеписите на Алберт Айнщайн: Далечният изток, Палестина и Испания, 1922-1923 г.
Айнщайн е пътувал от Испания до Близкия изток, а през Шри Ланка, тогава наричана Цейлон, до Китай и Япония.
Физикът описва пристигането си в Порт Саид в Египет и срещата си с „левантинци със всякакъв цвят на кожата… сякаш излезли от ада“, които идват на борда на техния кораб, за да продават стоките си.
Той също така описва времето си в Коломбо в Цейлон, пишейки за хората: „Те живеят в голяма мръсотия и сериозна смрад на земята, вършат малко неща и се нуждаят от малко“.
Ала прочутият физик си запазва най-язвителни коментари за китайския народ.
Според материал във в. „Гардиън“ за дневниците, той описва китайските деца като „бездушни и тъпи“ и изтъква, че е „жалко, ако тези китайци изместят всички останали раси“.
В други записки той нарича Китай „странна, подобна на стадо страна“, и „по-скоро автомати, отколкото хора“, преди да посочи, че има „малка разлика“ между китайските мъже и жени, и поставяйки под въпрос как мъжете са „неспособни да се защитават“ от женското „фатално привличане“.
Почитан за научния си блясък и за хуманитаризма си, Алберт Айнщайн емигрира в САЩ през 1933 г. след идването на власт на Адолф Хитлер и нацистката партия.
Еврейският учен определя расизма като „болест на белите хора“ в реч през 1946 г. в Университета Линкълн в Пенсилвания.
