Начало Новините днес КС реши: Истанбулската конвенция е в разрез с Конституцията

КС реши: Истанбулската конвенция е в разрез с Конституцията

КС реши: Истанбулската конвенция е в разрез с Конституцията

Конституционният съд обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Българската конституция. Според съда въпреки положителните си страни, международната конвенция се отдалечава от декларираните в нея цели за борба с насилието над жените, като въвежда понятие за пол, различен от биологичния или т.нар. „идентичност, основана на пола”.

В решението се допълва, че подобен термин влиза в разрез с Конституцията и конвенцията би проправила път за въвеждането му в българската правна система. Конвенцията е отхвърлена с гласовете на общо 8 конституционни съдии. Четирима са подписали решението с особено мнение, като нито една от петте жени конституционни съдии не е гласувала в нейна подкрепа.

Според бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров конвенцията подхожда нетолерантно към отделните държави и не им дава възможност да променят част от текстовете в нея, което според него е странно за международен договор. Оттук-нататък парламентът не може да ратифицира конвенцията, освен ако не реши да променя Конституцията.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие или т.нар. „Истанбулска конвенция” бе предложена от Министерския съвет за ратификация през януари. След обществени разногласия обаче през март законопроектът бе изтеглен, а 75 депутати от ГЕРБ поискаха най-напред Конституционният съд да се произнесе. Дебати предизвика прословутият член 4-ти, в който пише, че жените не могат да бъдат дискриминирани на база „идентичност, основана на пола” или т.нар. „социален пол”.

Според Конституционния съд това ще доведе до правна несигурност, защото документът разграничава „социалния пол” от пола, като биологичен признак, а цялата конституция е базирана на разбирането за биологичния характер на пола, обясни пред Дарик бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров.

„Понятието „джендър“ се използва в различен смисъл от различни международни инструменти, включително за него няма единство що се отнася до съдържанието в правната теория. Според мен не може в законодателството да се вкара, тъй като цялата конституция е базирана на разбирането за биологичния характер на пола. Това е християнската традиция, тя и ислямската също е такава. Затова, за да въведем тези понятия, трябва да ги вкараме в самата Конституция“, коментира професорът.

Според проф. Киров самата конвенция подхожда нетолерантно, като не дава никаква възможност на отделните държави да правят промени в текстовете й.

„Самата конвенция подхожда по един доста нетолерантен начин към отделните национални държави, които са я подписали и се очаква да я ратифицират. Конвенцията не предвижда възможност за резерви . И понеже не дава възможност на страните да направят резерви по отношение на отделни текстове, то единствената алтернатива за тези национални държави е просто да не ратифицират конвенцията. Това е доста необичайно за международен договор от такъв тип“, обясни Киров.

Той допълни, че целите на конвенцията за борба с насилието спрямо жените могат да се постигнат чрез промени във вътрешното законодателство. „Целите на конвенцията и стандартите, които тя залага, могат да бъдат постигнати, ако България приеме едно подходящо вътрешно законодателство. Като това, че ние не възприемаме понятието „социален пол“ или не го възприемаме с това съдържание, което конвенцията влага в него, нищо страшно няма“, коментира още професорът.

Становища пред съда са представили президентът, министрите на външните работи, правосъдието и здравеопазването. Според президента конвенцията съдържа понятия и изрази с неясен смисъл, а понятието „пол” се натоварва със социални характеристики. Здравният министър не заема ясна позиция. Външният и правосъдният министър пък са на мнение, че документът съответства на основния ни закон.

Проф. Киров пък определи решението на съда като правилно. „Ние сме първата държава, която Конституционната й юрисдикция каза „Не става,момчета“. Лисабонският договор говори за това, че Европейският съюз е изграден въз основа на уважение към националната идентичност, така че никакъв натиск не би трябвало и е неуместно да се оказва. Конституционният съд е първата държавна институция, която не се поддаде на външен натиск“, отбеляза още проф. Пламен Киров.

error: Content is protected !!