Майката на митничаря Дребчев: За убита мечка дават по-голяма присъда

Стоянка и Петър са родителите на разстреляния на 13 юни 1999 година митничар Георги Дребчев. Преживели са много – чакат цели 15 години да започне делото за убийството на сина им. Дочакаха присъдата срещу Божидар Атанасов – човека, дръпнал спусъка срещу митничаря, и Иван Карабелов – този, който го е наел за престъплението.

Окръжният съд дава на „килъра” най-строгата присъда – доживотен затвор, а на другия – 15 и половина години. Сега Апелативният съд излезе с решение, според което намалява присъдата на убиеца на 20 години затвор, а на Иван Карабелов – на 7. И безутешната майка, в потреса си, сяда и пише едно отворено писмо до политици, депутати и юристи, в което пита как е възможно това.

Стоянка и Петър са от ония българи, които историята нарича „солта на земята”. Тя е на 76 години, а той е с две години по-възрастен. Не спират да работят, така както са го правили и в 9-те години, когато дъщерята на сина им Таня расте като сирак.

В света на разглезените западняци такива хора отдавна си гледат старините. Но не и при Дребчеви! Те имат фурна за хляб в Съединение. А който се е занимавал с този бизнес, знае, че в него работният ден започва в един през нощта. Наели са хора, които да работят през нощта във фурната – всичко останало го движат сами. „Всички в Съединение знаят нашата фурна”, подчертава Стоянка.

Петър пристъпва трудно, защото вече мина 78 години. Пристегнал е с корсет кръста си заради тройната дискова херния. От другата страна на везната са убиецът Божидар и помагачът му Иван. Според Стоянка те никога не са работили и не са си вадили хляба с труд.

„Все едно убиха сина ми за втори път! Загубихме го на 13 юни и на същата дата – 13 юни, след 19 години получихме решението на Апелативния съд, в което прочетохме за това драстично намаляване на присъдите. Доразбиха ни”, разказва Стоянка.

Била потресена, като прочела мотивите на съда, и същата нощ седнала и написала отворено писмо, в което излива мъката си. Не е решила къде ще го изпраща.

Писмото е на два листа от тетрадка. В текста няма нито една задраскана или добавена дума. Така пишат хора, които са под силна емоционална възбуда, които изливат душата си. Как в Апелативния съд не са се сетили, че Стоянка и Петър ще получат решението им на същата дата, на която те са загубили Георги, е една безчовечна недомислица.

„В решението пише, че съдът е съгласен с доказателствата на обвинението. Мотивите му за намаляването на присъдата обаче смазаха нас – родителите”, добавя Стоянка. Според съда присъдата на Божидар Атанасов трябва да се намали, защото „убийството не е извършено по жесток начин”. „Така пишат безсърдечни хора, които никога не са преживявали нещо подобно на нашето! Защо направо не вземат да му дадат награда за това! Пишат, че синът ни бил убит с един изстрел от 20 сантиметра разстояние, вътре бил размазан и веднага починал. Куче да убиеш в България, ще получиш по-голяма присъда, отколкото човек. Една майка да прочете, че „убийството не е по жесток начин”, е все едно да убият детето отново”, казва Стоянка Дребчева.

Вторият мотив за драстичното намаляване на присъдата на Божидар Атанасов е, че имало голяма давност от извършването на престъплението. „Да не би ние да сме бавили 20 години времето? Ние ли сме чакали 15 години, докато започне делото”, пита тя.

Третият мотив е, че 20 години са достатъчни един убиец да се поправи. „Как ще се поправи? Съдят го и за друго убийство. Такива хора никога не се поправят”, убедена е майката на митничаря.

Мотивът на съда за двойното намаляване на присъдата на Иван Карабелов е, че „съдействал за разследването”.

„А това човек, който е влязъл в кръчмата и е заявил пред всички: Търся убиец за един митничар! Защо той не е съдействал преди 20 години? Толкова време не е признал, а след това е съдействал! Просто са го притиснали, видял е дебелия край и затова е съдействал. Друг мотив – имал високо кръвно и три деца! Двете му деца вече са пълнолетни. А за нас какво да кажем? 9 години гледахме сираче”, пита Стоянка.

Срещу високото кръвно на Иван поставя своето.

„Викала съм Бърза помощ през нощта. Направих си сметка – за 15 години имам 220 направления от джипито. Съпругът ми също е с лошо здраве. А същият този „нещастен човек с високо кръвно” е водил убиеца Божидар Атанасов до митницата, където е работил синът ми, водил го е до дома му – показвал му е всяко място, на което може да го намери и убие. Това е преднамерено планиране на зловещо престъпление, което е продължило дълго време. Имали са време да размислят, да се осъзнаят и да се откажат. И за това му дават само 7 години. Да убиеш мечка в България, по-голяма присъда ще получиш. Как да се съгласим с такава присъда – не можем”, отсича майката.

Казва, че написала писмото като една „наранена майка”. „Вече карам почти 20 години в мъка и тормоз. Това е страшно за един човек”, казва Стоянка Дребчева.

Писмото на Стоянка: 19 години чакаме възмездие

На 13 юни 1999 година по особено жесток начин е убит нашият син Георги Петров Дребчев с един изстрел в сърцето, само на 34 години и оставяйки едно дете и жена… Цели 15 години нямаше развитие по това жестоко убийство, въпреки че се работеше по него, но не се стигаше докрай. Защо? Не знаем! През 2014 година делото тръгна и за 8-9 месеца влезе в съда на 13 август 2015. Обвиняемите са Божидар Атанасов от Пловдив и Иван Карабелов от Съединение.

Божидар има и друго убийство, което е доказано. И то е с доживотна присъда на първа инстанция. Божидар открито казва, че е „килър”. Това твърди свидетел по делото. За да се стигне до този фатален край, немалка вина има и Иван Карабелов. Той е подбудител на това убийство и е склонил Божидар към него.

Казал е, че търси убиец, за да убие един митничар. Той е показвал къде роботи, къде живее и кои заведения посещава в Пловдив и Съединение. На Божидар Атанасов на първа инстанция дадоха доживотен затвор. Апелативният съд му намали присъдата на 20 години. А на Иван Карабелов – 15 години и половина. И двамата нямат и един ден трудов стаж. Купуват апартаменти, коли и джипове.

Ние не вярваме, че това е справедливата присъда! Аз имам 10 заболявания, съпругът ми също. Не убиха един човек, а съсипаха едно семейство за цял живот. Тези хора са опасни за обществото – нека си получат заслуженото! Искаме справедлива присъда! Обърнаха ни живота на 360 градуса. Половин живот прекарахме по гробищата.

Молим се на управляващите да гласуват строги закони за такива наети убийци. Сега излиза, че те имат по-големи привилегии от нас.

Да го няма това безобразие – като си признае вината, и да му намаляват с една трета присъдата! Да няма амнистия! Да не оставяме деца сираци и майки почернени!

Когато нашият син се върне от гроба – тогава те – от затвора! За да му почива душата в мир!

*Писмото е с големи съкращения.