Стефан Данаилов яко го закъса със здравето

Здравето на Стефан Данаилов напоследък е все по-колебливо. През последния месец големият български актьор не е излизал изобщо от дома си, защото не се чувства във форма, научи „ШОУ”.

Близки до него споделиха пред народното издание, че Ламбо все лежал, защото нямал сила да си стои на краката. А когато все пак трябвало да провежда важни делови срещи, го правел в домашна обстановка заради невъзможност за друго.

Списъкът със заболявания на Данаилов никак не е къс за жалост. Той страда от Паркинсон, който тръгва от обикновен тремор на ръцете, поясняват хора от близкото обкръжение на актьора. Става дума за двигателно разстройство, което първоначално засегнало едната му ръка, а впоследствие и другата. В момента за големия актьор не е никак лесно дори да държи чашата си с вода, защото ръцете му треперели. Затова и Мастера, както го наричат от години студентите му, разчитал почти изцяло на своята домашна помощница, която вършела всичко – от почистването на просторния му дом, до организацията на срещите му.

Любимият на поколения актьор от години има проблеми и с лимфома. Затова и студентите му от НАТФИЗ често ходят на лекции в дома му.

Ламбо се доверява изцяло на известния невролог акад. Лъчезар Трайков, който го лекува от години. Същият му предписва най-новите терапии и най-модерните лекарства за борбата с болестта на Паркинсон.

Извън чисто физическите проблеми, атакували здравето на големия актьор, на чисто психическо ниво много го тормози и сломява и загубата на сестра му Росица, както и на съпругата му Мария преди това. Напоследък често си правел и чисто човешки равносметки – една от тях е, че след като се влошило здравето му, голяма част от хората, които наричал свои приятели, драстично се редуцирали. „Сега моите приятели са много по-различни. Повечето близки са ми докторите. И понеже един доктор винаги има отношение към изкуството, киното и театъра, са ми много по-интересни”, споделя Данаилов. И добавя: „Не общувам много с моите колеги. Там имат някакви особени отношения. И много рядко се чувам с тях. А пък и не искам да ме съжаляват”.