Странните истории на хора с присадени сърца, които са заприличали на мъртвите си донори

 

 

Трансплантацията на сърцето е операция, която все още повдига много въпроси. Известно е, че много пациенти, които са преминали тази операция, могат да живеят 10 или повече години, ако продължат да извършват всички необходими процедури и да вземат необходимите лекарства за цял живот.

Една от тях е за пациентката от САЩ Деби В., която възприела навиците на донора си веднага след като се посъвзела от операцията.  Когато се събудила след упойката, казала на сестрата, че ужасно ѝ се иска една бира, въпреки че никога преди това не била пила алкохол.

Освен това, няколко месеца след операцията, Деби, която мразела бързото хранене, изведнъж му станала голяма фенка и и започнала да прави поръчки на заведения за фастфуд. По-късно тя забелязва промени и в музикалните си вкусове – ако преди обичала класика, то в новия си живот, тя започна да впечатлява от рапа.

Оказало се, че неин донор е бил 18-годишният Хови, който катастрофирал с мотоциклета си и загинал. В джоба му имало плик с любимата му храна – пържено в панировка пиле. Той обичал бирата и рапа.

Неназована пациентка от Австрия била напълно убедена, че след трансплантация на сърцето, тя станала съвсем различен човек. Имала чувството, че споделя тялото си с някой друг. Това чувство премина след няколко месеца.

Американският кардиолог Пол Пиърсъл е интервюира повече от сто пациенти и установи, че над 10% от тях са сигурни, че са приели поне два навика от донора си.

47-годишен работник, който получил сърце от цигулар, внезапно се влюбил в класическата музика. А младеж, на когото било присадено сърце на удавник, изведнъж започнал да изпитва силен страх от водата.

Американката Катрин Бекман след операцията без никаква причина започна да усеща болки в гърба. Както станало известно, донорът й умира при инцидент и в същото време гърбът му е сериозно повреден.

 

Жителят на Казан Вадим Миронов разказва, че след операцията той внезапно е заявил: „Момчета, аз съм танкист!“, въпреки че работи като пилот на хеликоптер. Той имал чувството, че работата му е свързана с танкове, дори назовавал специфични термини.

Освен това,мъжът, който винаги е бил безразличен към музиката и танца, се влюбва в лезгинката. Той също така е убеден, че операцията го е направила по-активна в сексуалния си живот – по думите му, дори неговата съпруга е била изненадана.

Марат Гайнанов от Татарстан след присаждането на сърце се влюбил в други продукти – той се нахвърлил върху месото и се отказа от тютюнопушенето. Освен това той загубил интерес към рисуването и писането на стихове, но паметта му се подобри. Момчето преди операцията се влюбвало твърде често, след нея се превърнало в моногамно.

 

Роман и Антон Бутореви от башкирския град Салават са близнаци и и двамата се нуждаели от донорскно сърце. Първият, който го получил, бил Роман, който скоро операция изведнъж заплакал: „Мамо, имах видение, брат ми не бива да бъде опериран точно две години, в противен случай ще умре!“Той беше сигурен, че е получил дарбата на ясновидство от трансплантираното му сърце.

Марина Сафонова от Москва и Евгени Сверкунов от Хакасия бяха съседи по стаи в болницата и получили сърцата на двама братя, загинали при пътен инцидент. След операциите те чувстват някаква особена връзка между себе си и продължават да общуват.

Андрей Хрюкин от Иркутск след трансплантация на сърце от се превърнал в спортист и започна да композира мелодии. А пациентът  Юрий Руда стана спокоен и търпелив, влюбил се в цветята.

 

Хората вярват, че със сърдечна трансплантация могат да се получат нови качества. В Германия било проведено проучване, и всеки трети пациент, нуждаещ се от трансплантация, призна, че не иска получи орган от престъпник или самоубиец. А половината от анкетираните не  искали да получат животински орган.

69-годишният Сони Греъм получил втори живот благодарение на трансплантация на сърце, получено от Тери Котъл, който се бил самоубил.

Сони Греъм и вдовицата на донора, чието сърце получава той.

Котъл оставил след самоубиството си вдовица, 4 деца и отлично сърце, което получил Греъм. Той бил толкова благодарен за спасението си, че написал писмо на семейство Котъл, в което изказал благодарностите си за този благороден жест. Не след дълго вдовицата и Греъм се срещнали. След първата им среща той разказал, как чувствал, че познава тази жена от много години и не можел да откъсне погледа си от нея.

Те започнали да се срещат и в края на краищата се оженили и живяли заедно 20 години. Звучи странно нали? Но по-нататък следва нещо още по странно.

След 20 години щастлив живот вторият съпруг на мисис Греъм се застрелял точно по същия начин, както и първият ѝ съпруг, в същия ден и месец.

 

Приятелите на Греъм разказват, че никога не са го виждали подтиснат. Той не показвал никакви признаци на депресия и се застрелял без някакви видими причина. Тъжна и мистериозна история.

„Има пряка неврохимична и електрохимична комуникация освен добре познатите чисто нервни връзки между сърцето и мозъка“, казва американският професор Хари Шворц. Мислите, чувствата, страховете и мечтите, според неговата хипотеза, могат да се предават от мозъка на клетките на сърцето. Там те се отлагат в клетъчната памет и след това преминат в мозъка на човека, на когото е трансплантирано сърцето.

Съществуването на клетъчна памет, обаче, също се нуждае от доказателство. Не е потвърдено научно и получаването на навици от донор. Не е изключено, че въпросът може да се окаже просто в психологията.