Държавата е на страната на изнасилвача и не иска да оправдае защитата на Мария

Живеем в държава на абсурдите… През далечната 2016-та година Мария Гиздева е само на 18 години и е сервитьорка в едно кафе в Стара Загора. Там среща Боньо Фаса – затворник с над 30 години зад решетките. Той я подлъгва, че има проблеми с дъщеря си, която е на нейната възраст и иска помощта ѝ. Мария отива в къщата на Боньо, той я заключва, качва се върху нея, къса дрехите ѝ и се опитва да я изнасили… В момент на паника и самозащита Мария взима един нож и пробожда затворника в крака – забележете в крака, а не в тялото, но улучва артерия и по-късно мъжа почива…
Вече 4 години делото над Мария продължава. Грози я 12 години затвор за убийство, за разлика например от убийци по пътищата, които са синове на хора от властта, измъкващи се с 2 години условно. Ако бяхме в САЩ, нещата щяха да са други… Но тук очевидно трябваше момичето да бъде изнасилено и пребито, за да си търси правата и да се защити…
Не искам да съм съдник, но Мария е направила добро. Отървала е много момичета от страшната участ. Боньо Фаса е бил над 10 години в затвора за изнасилвания (в множествено число) и въпреки това, държавата застава очевидно на негова страна, щом не иска да оправдае самозащитата на Мария. Правителството мълчи по случая, а момичето след 4 години е качило от стрес над 40 килограма, пада и косата и си е разбила нервите…
Аз пледирам за свобода на това момиче. Всяка жена може да попадне в ръцете на някой изверг… Трябва ли да бъдат изнасилени първо, а тогава да търсят защита от държавата и да съдят насилника? Говорех за Америка – там, само ако ти влязат в двора неканени гости, можеш да стреляш на месо… Тука ти си месото – подхвърлят те наляво и надясно, а изнасилвачите са на свобода или с условна присъда. До кога ще търпим?
Споделям това, защото вярвам, че Мария и в този момент има нужда от подкрепа и ако не я подкрепим ние – обикновените хора – няма кой… Държавата спи. Търси правосъдие над Мария, но не търси правосъдие за тези от парламента. Но и това ще се промени!
Автор: Нено Стоянов
Източник-lentata.com