Окончателно: 10-годишна погасителна давност за дълговете на физическите лица

С изтичането на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Това записаха окончателно в Закона за задълженията и договорите депутатите (ЗЗД).

Промяната беше приета на практика единодушно – само един депутат гласува „въздържал се“.

Новата абсолютна давност е регламентирана в нов чл. 112 и той във финалния си вид гласи следното:

ал. 1 С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

ал. 2 Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:

  1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
  2. за непозволено увреждане;
  3. за неоснователно обогатяване;
  4. за издръжка;
  5. за трудово възнаграждение;
  6. за обезщетения по Кодекса на труда.
  7. по повод приватизационна сделка
  8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт

ал. 3 За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.

Т.е. давност няма да тече в изброените в осемте точки хипотези, между близки роднини и докато трае съдебният процес за вземането, както за отсрочени и разсрочени вземания. Но освен това днес по предложение на Христиан Митев беше добавено, че тя няма да важи за вземания по повод на приватизационна сделки и за реституирано имущество.

Както „Лекс“ писа, със специална преходна разпоредба се предвижда, че новата давност ще се прилага и за заварените случаи. Като се уреждат три различни момента, от които тя ще започне да тече.

За вземане, за което не е заведено нито съдебно, нито изпълнително дело, се въвежда правилото, че абсолютната давност ще започне да тече от деня, в който то е станало изискуемо.

Ако вече има висящо съдебно дело – от момента на влизане в сила на акта, с който вземането е признато.

А ако за дълга вече има изпълнително дело – давността започва да тече от деня на първото действие по изпълнението. Първоначално се предвиждаше 10-те години да започнат да текат от образуването на изпълнителното дело, но по предложение на Искрен Веселинов от „Обединени патриоти“ беше прието да е първото действие по изпълнението. Той мотивира редакцията с това, че вижда възможност в противен случай кредиторите да злоупотребят в преходния период и да удължат давността на вземането си като прекратят вече образувано изпълнително производство.

Точната формулировка на преходната разпоредба е: „§2 За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.

Депутатите все пак гласуваха, че законът ще влезе в сила 6 месеца след обнародването му в Държавен вестник, а не както беше предложено – след 3 месеца.

В дебата в пленарната зала участваха само двама от вносителите на предложението от „Обединени патриоти“ – Христиан Митев и Искрен Веселинов.

Митев заяви: „С тези промени ще сложим край на проблем, който от години тормози българското общество – фигурата на т. нар. вечен длъжник. Имаме непрестанно критики от Европейския парламент“.

Искрен Веселинов пък каза, че иска да даде отговор на множеството публикации, че въвеждането на абсолютна давност е в полза основно на длъжниците: „В рамките на дебата, който продължи 5 месеца, чухме всички становища, включително и такива доста радикално против промените и мисля, че се съобразихме с основната част от тях.

Това не е закон, който ще позволи на длъжника никога да не си връща кредитите, той поставя един разумен срок за изпълнението – 10 години. И изрично изключваме времето за съдебни дела, тъй като знаем, че нашата съдебна система понякога има парадоксално дълги дела“. И допълни, че с измененията в ЗЗД се защитават и длъжниците, и кредиторите“.