Любо от „Игри на волята“ разкри пикантни подробности за играта и живота си

Любомир бе любимецът на зрителите на „Игри на волята“, но изтегли късата клечка и се размина с финала.

Оказа се, че последната капитанска битка всъщност ще бъде и елиминационна. Секунди го деляха от победата, която му бе отмъкната от Лазаринов от племето на „Рибарите“. А Любо напусна играта, с което разичварова своите почитатели, които го виждаха като сигурен финалист.

Любо разкри какво в изпитал след отпадането, кое му е било най-трудно по време на играта, разказва за сериозната си приятелка и плановете им да създадат поколение.

– Любо, по доста кофти начин напусна „Игри на волята“. Хвана ли те яд, че си тръгна на метри от финала?

– Със сигурност ме хвана яд, но съм щастлив, че успях изобщо да се докосна до „Игри на волята“ и да усетя цялата тази емоция. Не съжалявам по никакъв начин, защото все пак стигнах доста напред в играта.

– Кое беше най-трудното за теб по време на престоя ти във формата?

– Очаквах всичко, което ми се случи. Отидох там да тествам възможностите си и да видя как ще се справя в по-екстремни ситуации. Не съм изненадан от нещата, които ми се случиха, бях подготвен за тях. Но двете седмици на реката бяха най-тежки. Тогава загубихме Влади от племето, аз имах сериозна контузия на рамото, гладът си казваше думата, а битнките бяха доста силови и усещах, че просто не мога да продължа.

– Пред камерите ли спазваше поведение или в живота си такъв и бягаш от конфликтите?

– По принцип съм си такъв и не обичам конфликтите. Намирам общ език с всеки. В работата имаме интернационален екип от хора и оттам съм свикнал да се разбирам с всеки.

– С какво се промени животът ти след „Игри на волята“?

– Не бих казал, че с него се е променил. Може би аз самият съм по-мъдър, научил съм някакви неща за себе си. Но животът ми си продължава със същите темпове.

– Смяташ ли да се завърнеш в България и мислиш ли, че тук можеш да получиш адекватно парично възнаграждение?

– Аз съм си в България, тук живея и работя. просто проектите ми са международни и ми се налага да пътувам често до други държави. Осъзнал съм, че искам да живея и да се развивам в България. Обиколил съм много места, но винаги нямам търпение да приключи проектът и да се върна в родината.

– Имаш ли сериозна приятелка?

– Имам си сериозна приятелка, с която възнамерявам да продължа сериозните си взаимоотношения. Тя е доволна от моето участие, но в началото беше силно притеснена. Занеше, че игрите са силови и натоварващи, а аз имам проблем с едното рамо и се притесняваше да не се контузя. То така и стана… (смее се)

– Как реагира на по-напористите фенки? Предполагам сега непрекъснато получаваш неприлични предложения… 

– Има, да, но напълно ме разбира. Знае, че съм сериозен към нея и отношенията ни. Със сигурност изпитва някаква ревност от цялото женско внимание към мен, но не е нещо страшно!

– За какво мечтаеш?

– Мечтая си за семейство, за покойствие и щастие, душевен мир. Не си мечтая за къщи, коли и яхти, а съмвсем нормални човешки неща. В такъв етап от живота си съм, че се замислям сериозно да създам семейство