Какво се случва, когато антителата ви намаляват и какво трябва да правите

Antibodies attacking SARS-CoV-2 virus, the conceptual 3D illustration for COVID-19 treatment, diagnosis and prevention

С помощта на тестът за антитела се установяват специфични имуноглобулини в кръвта, които се наричат антитела. Нашето тяло ги създава, когато се налага да се бори срещу инфекция – в случая COVID-19.

Това става и когато човек се ваксинира.

Изследването за антитела не проверява за самия вирус. Вместо това търси един от видовете доказателства, че имунната система – защитата на тялото срещу заболяване, е реагирала по очаквания начин на инфекцията. Надеждата е, че хората с антитела срещу COVID могат безопасно да се върнат по-бързо към работа и нормален живот.

Ориентирите дали сме податливи на заразяване с вируса на COVID са на няколко нива, като всяко следващо дава по-голяма увереност за защита. Клетъчният имунитет се намира на върха на пирамидата, но той не е така лесно установим като например наличието или отсъствието на антитела.

Систематичен преглед на 150 проучвания за серумните антитела при хора, заразени с вируса на COVID, показва, че антителата IgА (маркер за локална лигавична имунна реакция) и IgM (те говорят за прясна инфекция) се откриват последователно преди IgG (те се развиват след активната фаза), като достигат пик в месеците след първите симптоми и постепенно намаляват. По-важна мярка от количеството антитела в кръвта е колко от тях са в състояние реално да възпрат вируса – неутрализиращите антитела. Дори да не се изолират антитела, а е сигурно, че човек се е срещал с вируса, се очаква да има защита чрез т.нар. клетки на имунната памет. Те пазят специфичното “досие” на вируса и когато той се появи в организма, активират имунна програма за борба с патогена. След заразяване адаптивният имунен отговор е идеалният вариант за дългосрочна защита. Той включва предимно В-клетки на паметта, които произвеждат различни класове антитела за неутрализиране на вируса, и Т-клетки на паметта, които поддържат производството на антитела и също имат пряка роля в убиването на заразени с вируса клетки.

Сертификатите ще осветят броя на срещалите вируса

Официалната статистика дава данни за броя на преболедувалите и на ваксинираните, както и на хората с положителен тест, които не са развили симптоми, които са част от всички, обявявани като заразени.

На тази база се прават математически модели за евентуалния процент българи, които са срещали вируса, но не са развили симптоми. Или косвено са разбрали със закъснение за контакт с причинителя на COVID по това, че техни познати са боледували непосредствено след като са общували.

Решението за издаване на сертификат и на хората с антитела ще допълни липсващата част от информацията за най-мащабното проучване за реално срещалите вируса. Това ще покаже реалния дял на сравнително защитения процент от населението и каква част от обществото продължава да е относително уязвима.

Условността на “сравнително защитения процент” и на “относително уязвими” произтича от своенравния характер на вируса и имунните особености на всеки конкретен човек. От една страна, макар и рядко, повторно се заразят и боледували, и ваксинирани. От друга, големият процент от т.нар. девствени по отношение на контакт с вируса хора може изобщо да не развият симптоми дори при заразяване.