Нечовешка жестокост: Иво убил приятелката си, мумифицирал я и спал с нея 3 месеца

Убил приятелката си, мумифицирал тялото й, а след това три месеца спал с него в едно легло. Това е записано в мотивите на ВКС по процеса, кръстен „Делото Ивайло Иванов – Рамбо“. Последната инстанция осъжда на 17 години затвор Рамбо, след като предходната го е оправдала.

Окончателната присъда влиза в сила през 2013-а година, но 10 години по-късно все още има съмнения – брат близнак ли е убил Капка Атанасова, имало ли е замесена секта, в която Ивайло е членувал, намерената мумия наистина ли е била на приятелката му?

Всичко това се вижда от показания на различни свидетели по делото, разследващи полицаи, както и на самия Ивайло. Той няколко пъти се отказва от самопризнанията си, говори несвързано, въпреки че от приложените експертизи е видно, че той е психично здрав.

В мотивите за оправдателната присъда се посочва, че няма нито едно доказателство, че той е убил и нарязал капка, въпреки, че от прокуратурта твърдят, че той я е пребил, удушил, а след това мумифицирал. Тялото държал в леглото си, докато миризмата не станала прекалено силна. Тогава решил да го изнесе на терасата в жилището си в столичния квартал „Разсадника“.

„Нямам нищо общо с това, Капка е жива, върна се на 10 май от Гърция“, казва той в последната си дума пред първоинстанционния съд. Софийският градски съд не му повярва и през декември 2009 г. го осъди на 17 г. затвор. На 28 май т.г. обаче съдия Мая Цонева я отменя.

В началото на март 2008 г. собственик на квартално кафене в столичния кв. Разсадника става свидетел на потресаваща гледка.

Група роми ровят в боклукчийските кофи наблизо, след секунди се разбягват с писъци.

Човекът от кафенето отишъл да види какво ги е уплашило. Натъкнал се на черен найлонов чувал, от който стърчал човешки крак. Цветът му бил толкова неестествен, че в първия момент мъжът го взел за част от пластмасов манекен. После се обадил в полицията.

Униформените намерили мумифицирано и спаружено тяло на жена

Трупът бил на 41-годишната Капка Атанасова, с която Иванов живеел на семейни начала в апартамента на родителите си в „Разсадника“.

Според експертизата тя имала 3 счупени ребра и раздробена челюст. Смъртта й е настъпила от задушаване, но точният ден и час не са известни. Смята се, че убийството е станало между 6 декември 2007 г. и 2 март 2008 г.

В медиите се лансираха версии, че след като е удушил Атанасова, Рамбо оставил тялото й в семейното легло и всяка вечер спял до него. Това продължило, докато миризмата от разлагаща се плът станала непоносима за съседите на Иванов. Той се принудил да изнесе тялото на балкона, а после да го хвърли в контейнер за боклук, станало ясно от признанията му.

Те били направени в СДВР след ареста му през май 2008 г. Рамбо разказвал подробности за престъплението, но след месец се отметнал от думите си. Твърдял, че са го били в полицията.

Иванов: Събудих се, а тя беше починала до мен

Първоначално той разказал пред полицаите, че когато се събудил на 23 декември, Капка лежала бездиханна до него. Ивайло й направил изкуствено дишане и я наплискал с вода. Капка не мръдвала и той решил да не се занимава повече с тялото и го оставил няколко месеца. По-късно пред съда Рамбо разказва друга версия – че Капка е убита от неговия брат близнак Мариян. Бащата на Рамбо – Васил Иванов, в опита си да защити сина си в съда дори твърдеше, че трупът изобщо не е на Капка, а на друга жена. По лична карта Атанасова била висока 164 см, а намереният труп бил 155 см – с 10 см по-къс.

Според апелативните съдии обаче това няма съществено значение. След сравнителен анализ на проби от трупа и майката на изчезналата жена ДНК експертизата е категорична – жертвата е Капка. Тя е намерена 2 месеца след смъртта й, пишат апелативните магистрати. Те обаче не са съгласни с изводите на колегите си от градския съд за мястото на убийството – дома на Рамбо.

В жилището са намерени документи, косми и кръв от жертвата, но няма доказателства, че следите са от убийството. Капка е обитавала дома и по-рано. Двамата с Рамбо не се разбирали, между тях имало кавги и побои.

Без категорични доказателства за убийство

Това обаче не доказва убийството. Не бил достатъчен и фактът, че трупът е държан в жилището, защото то е било просмукано от тежка и неприятна миризма.

След анализ на всички свидетелски показания и експертизи магистратите стигат до заключението, че първата присъда от 17 г. затвор е произволна, необоснована и неубедителна.

Градските съдии неправилно извели вината на Ивайло от това, че той се държал лошо с Капка и я е биел. Собствените му показания, които го уличават, били противоречиви и не се подкрепяли от други доказателства.

Съмнения върху тях хвърлял и фактът, че психическото състояние на подсъдимия „е проблемно и нестабилно“.

Апелативният съд отхвърля възможността за връщане на делото за ново разглеждане.